Бар "Variety"

Седнах на бара имах нужда от едно питие и то от хубаво питие. Скоро пред мен имаше едно хубаво уиски,отлежало. Не очаквах никой да дойде но както винаги знаех,все някой от някъде изненадващо,щеше да се появи. Бях се отървал от Клаус и сега не ме интересуваше.

Разхождайки се по улците на града видях група сладури да влизат в един клуб.
"Защо пък не?"-помислих си.
Пресякох улицата и влязах в заведението след момчетата. "Туко виж не си тръгна сама" каза едно гласче в мен. Седнах на бара и си поръчах чиста водка. Не обичах да разреждам алкохола.
Огледах заведението. От другата страна на бара седеше момче, което привлече вниманието ми. Познавах го от някъде, но не можех да се сетя от къде. Взех чашата си и заобиколих бара. Там седеше Стефан Салваторе ,до колкото имах спомен той беше по малко забавния от братята и доста по миличкия...
-Я виж ти. Не очквах да те видя тук.-казах му аз

Обърнах се към някой който ме заговори,сега идея нямах кой е. Елена ли? Премигнах,като се обърнах отново към пиенето си. Май пих много и ми се привиждаше:
-Какво питие ми даде?
Погледнах го сякаш беше халюциноген. Привиждаха ми се миражи.

-Какво значение има коя си Елена или Катерина и от двете не ми е сега.
Станах от бара,като се преместих на една маса в дъното,надявах се да не дойде,защото не ми беше до нито една от двойничките сега в този момент. Дали обичах Елена,може би я обичах но не ми беше до никой сега. Огледах хората в бара,беше един обичаен и скучен ден.

Сега бях още по объркан оказа се че има три. Това беше повече от колкото можех да си въобразя. Нямаше по гадно нещо от това да имаше трета като нея. Присвих очи отпих от уискито си. Щях да правя същото което правех и с останалите. Пълно игнориране все едно не беше там,все едно нямаше никой до мен или на моята маса. Пиех си от уискито,което прогаряше гърлото ми.

-Както не ме харесваш,какво търсиш тук,нямаш ли по интересни неща. Занимавай се с клоуна на семейството Деймън,той ще те забавлява по истински. Ще си ходите из града и ще си прекършвате човешки глави,от глава на глава.
Присвих очи,наистина не ми бе до нея днес:
-Не ми е до която е и да било двойничка ,писна ми...

-Като знаеш,какво се е случило,защо ме питаш,какво става,нали всичко знаеш. За това не съм ти интересен.
Оставих чашата на масата:
-Отивам да гоня зайчета!
Казах,като тръгнах към изхода.

-Тези зайчета са ви излезли на пъпа на теб и на брат ми. Като ви се яде толкова отидете и си хванете в гората.
Обърнах се към нея:
-Колко пъти трябва да ти намекна,че не искам да имам нищо общо с теб или с която е и да е друга двойница. Намери си друго занимание,от това да вгурчаваш живота на хората.

Премигнах бавно,което беше сигнал на това,че ми бе доста антипатична:
-И какво предлагаш да правим,аз искам да изпия само едно питие,без да ми говориш,можеш ли да мълчиш?
Попитах аз като я погледнах в очите:
-Искам да изпия едно питие без съркъстични подмятания и нагло държание.

Държах чашата си и бях доволен,не можех да повярвам че някоя от тях трите може да мълчи. Явно тази бе най-умната от трите. Облегнах се назад на канапето или по скоро на креслото,като накарах леда в чашата ми да заудря ои стените на чашата.
Идилия,някоя бе тук и мълчеше и не създаваше проблеми.

Все пак реших да наруша мълчанието така или иначе,щеше да проговори,за това реших да съм аз първия който ще проговори.
-Защо си тук?
Беше най-любопитния ми въпрос:
-Интересно ми е защо сега си решила да се появиш?

Подпрях двете си ръце на масата,като се приближих към нея. Това да го бях видял нямаше да го повярвам:
-Защо ли не са наследили другите ти двойнички това качество,опрелено ще е полезно. Но дори и да не искаш да го съсипваш,само с присъствието си го правиш. Толкова бе трудно да се справим с две двойнички,а сега се появява и трета.
Погледнах я в очите.
-У дома...
Поклатих глава.

-Както се казва първата е по добра от другите.
Ах,как не ми се искаше да вярвам в това.
-Беше ми приятно да си поговорим Шарлот но ще се прибирам вече изморих се от вас трите. Каквото и да ми говориш не вярвам на нито една от вас трите. Защото дори и да си първата може да си също толкова измамна колкото всички следващи.
Хората от край време се опитваха да клонират хора,а природата си го правеше сама. Станах,като тръгнах към входа.