Приближих се по близо към него ,бях на половината на масата и съвсем леко разтояние ни делеше.
- Виж сега кръвта ,която тече във мойте вени , кръвта на оргиналната Петрова ,не може просто ей така да потече и в техните. Просто след толкова хиляди години ,няма как да имат абсолютно чистата кръв на Петрови, а да не говорим пък за характера им. - казах му аз ,а след това се отдръпнах назад облягайки се на облегалката на фотьола и поглеждайки го в очите , устните ми се накривиха в една лека усмивка..
- Просто Катрин и Елена ,никога няма да бъдат мен , а те двете винаги ще бъдат еднакви -засмях се при мисълта ,че дори правеха една и съща грешка с двамата братя , и Елена вървеше по стъпките на Катрин , а Катрин хах тя не можеше да намери просто правия път. Понякога си миля ,че Клаус трябваше да я убие още тогава ,но онази жена и помогна..