Бар "Variety"

-Какво искаш от мен,защо въобще си тук. Знаеш за мен,защо не ме подмина,защо идваш да говориш с мен,когато не ми пука нито за теб нито за който и да било?
Е,не бе така,пукаше ми само на тях им бе лесно да блуждаят,като пепруди от цвят на цвят и да не знаят от кой нектар да пият:
-Живота ми е достатъчно скапан за да има и още една в тази шибана тройка. Върви и спести време,влюби се в Деймън и ме остави намира.

Не разбирах защо го прави,защо бе толкова заинтересована от ме,защо се опитваше да ме убеди в нещо което не вярвах в нещо за което не бях сигурен вече. Вярно е пукаше ми,винаги ми е пукало:
-Но аз съм вампир и това няма да се промени,както казваш ти в природата та ни е да сме лоши. Не съм избирал аз таз си съдба. Не искам и не харесвам нищо от това,че има още две като теб,още две като Елена.
Бях прекалено изморен прекалено наранен:
-Защо толкова те е грижа за мен?

Опитах се лицето ми да не се промени,да не покаже това,че бях някак привлечен от нея. Скрих го все пак,като погледа ми бе леден но въпреки това не думите ми не бяха резки и изпратени с злоба:
-Ти,тя и вие имате някакво странно обаяние. Пристигате и омагьосвате,завладявате и след това напускате хората,който ви обичат.
Думите ми сякаш минаха през мен:
-Съзнавам думите ти но ти съзнаваш ли,че няма за трети път да преживея това или по скоро няма да го позволя. Как може да искаш от мен?
Сърцето ми още бе смачкано и едва бях събрал частите от него,за да позволя отново някоя от тях трите да го стори.

Не знаех наистина да и вярвам ли или не. Но се бях много изморен от тази игра.
-Няма да бързаме.
Това беше най-разумното решение:
-Ще го караме полека,наистина не искам да се окажеш още една грешка.
Давах трети шанс на себе си,но знаех,че щеше да е последния.

Хванах ръката и в моята,щях да и се доверя но това,щеше да е за последен път повече нямаше да има. За това просто я дръпнах към мен,като се оказа пред гърдите ми,доста близо:
-Е тогава нека се поразходим за да те доупозная.
Не направих никакъв жест повече никакъв жест по малко,оставих я да реши каквото иска тя.

Съвсем не очаквах това развитие на нещата. Усетих устните и до мен ме накара да потреперя от това ново и хубаво чувство. Ново ново... Да до някъде бе ново имаше надежда,че тя ще си остане за мен,че Деймън няма да се опита да ми я отнеме и че тя нямаше да се влюби в него.

Усмихнах се само,като това бе знак че ми харесва и наистина нямаше да се противя повече но,като за начало,щях да бъда малко бдителен.
Запътих се към сепарето,като си поръчах едно уиски,а точно сега щяхме да си водим нормален разговор:
-Е разкажи ми за твоето начало или по скоро твоята история.

Никога не бях очаквал такъв развой на нещата. Тази история бе толкова голяма и затъвахме още повече в отношенията на древните вампири. Би ми се искало нещата да са друго яче но за жалост това беше положението. Не бързах с реакцията си,защото не знаех как да реагирам,в главата ми се въртяха хиляди въпроси. Но нещата така или иначе започваха да ми се избистрят. През 100 години се раждаше една като нея,за това и бяха толкова. Сега вече разбирах всичко и нещата се подреждаха:
-Сега всичко ми стана ясно. Но не те ли е страх от Илайджа и от Клаус?
Присвих очи,защото ако някой от тях все още тъеше чувства към нея,аз бях прекалено нищожна пречка:
-А ти обичала ли си някой от тях двамата?

Поклатих лава в знак на разбиране,погледнах към чашата. Поне това бе хубаво,че бе искрена и не криеше нищо,така бях на ясно с нещата.
-Нямаш нищо общо с тях.
Погледнах я в очите:
-Нито една от тях двете не би ми разказала всичко в подробности,не и в такива подробности. Никоя не би се разкрила. Точно и за това всичко се разпадаше,защото те обичат да лъжат,обичат да са само привидно искрени.
Отпих от питието си:
-Това е хубаво,защото не искам да си имам вземане даване с Клаус или никой от тяхното семейство.

-Да права си той ми е брат но понякога не трябва да прекрачваш границата.
За вълка говорим,а той в кошарата. Обърнах се,само той ми липсваше в цялата картинка. Сега и на него трябваше да се обяснява 300 часа.
-Това не е нито Елена,нито Катерина. Запознай се с Шарлот но да те улесня това е Татя.
Ние така я знаехме,така щеше да улесни разговора.
-По добре не питай!

Меко казано ме напуши на смях извърнах се на другата страна,за да не види самодоволната ми усмивка. След като се овладях се обърнах към Деймън вдигнах рамене и казах:
-Предупредих те да не питаш.
Той си беше виновен но пък ми харесваше,че Шар не му остана длъжна и го скастри. Малко бяха тези който го правеха толкова успешно,защото замълча.
-Казах ти не е нито Елена нито Катрин,тя е на космични разстояния от тях...
Или поне така се надявах да остане.

Реших да си остана на мястото тя си се справяше отлично с него,за това не смятах аз да се занимавам с него. Просто беше доста излишно. Последните му думи бяха малко,като дежавю. Но доста неприятно:
-Слушай Деймън,прекалено съм мил в момента и нямам намерение да се занимавам с теб и да влизам в ролята на възпитател,който да ти покаже къде ти е мястото. Какво смятам да правя си е лично моя работа. Не ти се месих когато спеше с Катерина,не ти се месех когато целуна Елена,не ти се и меся когато преспа с Ребека но ако направиш нещо на Шарлот,ще се намеся и този път няма да ти хареса.
Погледнах го с лошия си поглед като стиснах зъби.

-Не е трудно за обяснение,големия ми брат никога не се е държал,като голям брат.
Отпих от уискито:
-Много лесно за обяснение,когато се опитах да спася Елена и неговия задник,създавайки илюзията,че съм против тях,той се възползва от нея и я целуна. А,за Ребека явно е научил,че някога съм я харесвал и,както обикновено обича да прави с всички,който харесвам,е да преспи с нея,опитвайки се да нарани Елена.
Погледнах към Шар,не бях си дръпнал ръката и още бе на моята,само я обърнах и я хванах:
-Това е,просто обича да си вре работата там където аз съм си я врял преди това. Грубо но факт.