Бар "Variety"

Това също изглеждаше на малко дежавю,тези думи ги бях чувал и преди. Въпреки това отвърнах на целувките и. Вдигнах ръката си,като погалих бузата и. Истината беше,че още не можех да забравя Елена:
-Съжалявам,но искам да си наясно,че още не мога да си избия от ума си Елена. Няма да се върна при нея но все още всичко е толкова прясно. Искам просто да си търпелива,с времето ще се опитам да я забравя.
Исках да съм искрен не исках да я лъжа,защото и тя можеше да гу усети но думите бяха по силни.

Държах все още ръката и,като я целунах:
-Но моля те,каквото и да става не я споменавай,усещам и знам че сте различни,въпреки че на моменти виждам Елена в теб,ти си много по различна.
Погледнах я в очите:
-Освен,че си откровена,не ме лъжеш,си горда не отстъпваш и знаеш как да се защитиш. Хареса ми как се справи с брат ми,оставихте защото бях сигурен,че ти ще се справиш.
Отново докоснах с устни ръката и:
-Ще открия място за теб в сърцето си.

Исках да скъся тази дистанция и да не се надига постоянно през масата. Станах,като и направих знак да ми направи място до меня. Сложих ръката си зад нея и се обърнах с лице,за да съм целия на разположението и.
-Така да се каже скъсих разстоянието.
Наведох се и докоснах устните и с моите.

-Винаги съм бил джентълмен няма значение,какво е времето и как се е променило то.
Хванах ръката и,и я погалих с палец:
-Не смятам да го променям,според мен трябва да се държиш добре с една жена.
Погледнах в очите и:
-На който не му допада да не гледа.